2 мая 2007 г., 09:31

Тук съм...

1.4K 0 2
 


Тук съм...

 

 

Не ме обичай сега - вече нямам нужда.

Не вярвам в любовта -  превърна се в ненужна.

Болка след болка се събираше  в мен,

сега съм сама, а в мене е демон роден.

 

И да искам да обичам, няма да успея,

оставам тук, в ада да горя и да тлея.

Това ли е съдбата, моята съдба -

всичко да мразя и да бъда сама?

 

Не ме обичай сега - виж в какво се превърнах!

Тука съм, макар и сама... да ти отмъстя се завърнах!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...