Тук съм...
Не ме обичай сега - вече нямам нужда.
Не вярвам в любовта - превърна се в ненужна.
Болка след болка се събираше в мен,
сега съм сама, а в мене е демон роден.
И да искам да обичам, няма да успея,
оставам тук, в ада да горя и да тлея.
Това ли е съдбата, моята съдба -
всичко да мразя и да бъда сама?
Не ме обичай сега - виж в какво се превърнах!
Тука съм, макар и сама... да ти отмъстя се завърнах!!!
© Десислава All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
