2.05.2007 г., 9:31

Тук съм...

1.4K 0 2
 


Тук съм...

 

 

Не ме обичай сега - вече нямам нужда.

Не вярвам в любовта -  превърна се в ненужна.

Болка след болка се събираше  в мен,

сега съм сама, а в мене е демон роден.

 

И да искам да обичам, няма да успея,

оставам тук, в ада да горя и да тлея.

Това ли е съдбата, моята съдба -

всичко да мразя и да бъда сама?

 

Не ме обичай сега - виж в какво се превърнах!

Тука съм, макар и сама... да ти отмъстя се завърнах!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...