Тук съм, сине!
Виждам бялата, спретната къща,
двора слънчев, с красиви цветя!
Виждам мама, която се връща
от градината... Сън е това!
Но навън февруари е леден –
в сняг превръщат се всички сълзи!
Бе домът ни наш пристан последен,
много топъл зад тези стени!
Сън сънувам... – отдавна забравен,
той завръща се с нощния мрак.
"Тук съм, сине!" – дочувам сподавен
глас... И мама прегръща ме пак!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
