Виждам бялата, спретната къща,
двора слънчев, с красиви цветя!
Виждам мама, която се връща
от градината... Сън е това!
Но навън февруари е леден –
в сняг превръщат се всички сълзи!
Бе домът ни наш пристан последен,
много топъл зад тези стени!
Сън сънувам... – отдавна забравен,
той завръща се с нощния мрак.
"Тук съм, сине!" – дочувам сподавен
глас... И мама прегръща ме пак!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
