17.02.2015 г., 21:31 ч.

Тук съм, сине! 

  Поезия » Друга
642 0 10

Виждам бялата, спретната къща,

двора слънчев, с красиви цветя!

Виждам мама, която се връща

от градината... Сън е това!

 

Но навън февруари е леден –

в сняг превръщат се всички сълзи!

Бе домът ни наш пристан последен,

много топъл зад тези стени!

 

Сън сънувам... – отдавна забравен,

той завръща се с нощния мрак.

"Тук съм, сине!" – дочувам сподавен

глас... И мама прегръща ме пак!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??