17 feb 2015, 21:31

Тук съм, сине! 

  Poesía » Otra
644 0 10

Виждам бялата, спретната къща,

двора слънчев, с красиви цветя!

Виждам мама, която се връща

от градината... Сън е това!

 

Но навън февруари е леден –

в сняг превръщат се всички сълзи!

Бе домът ни наш пристан последен,

много топъл зад тези стени!

 

Сън сънувам... – отдавна забравен,

той завръща се с нощния мрак.

"Тук съм, сине!" – дочувам сподавен

глас... И мама прегръща ме пак!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??