23 июл. 2014 г., 00:05

Тупти

595 0 2

Врата - очи вторачени във нея...

Треперещо сърце тупти!

Очакване... Какво ли?

Мигът душа да разцъвти.

        

Таз страст обива те от вътре.

Очакване, какво е то?

Нима това е всичко...?

Не зная... но май  е самота.

     

Врата, все вечното...

очакване защо ли?

За звън, потропване,

почукване във тишината.

     

Най после топлото здравей!

Не те очаквах заповядай.

А вътре в тебе... всичко!!!

Ще иригне във екстаз!

   

Върви но после пак ела...

когато ти сама пойскаш!?

И пак позната тишина...

И с поглед тъжен 

взираш се в вратата...     

 

    

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря от сърце за коментара.Много точно обоснован.Поздрави!!!
  • "И пак позната тишина...

    И с поглед тъжен

    взираш се в вратата..."
    -------------------------------------------------
    Силно въздействащ, актуален елегичен стих!
    В динамичния ни съвременен живот е налице дефицит
    от автентична и красиво споделена любов, а щастието е изгубило
    реалния си негримиран образ, в резултат на безбройните
    материални модификации, на иначе романтичната си същност.
    ПОЗДРАВИ!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...