23 jul 2014, 0:05

Тупти 

  Poesía
444 0 2

Врата - очи вторачени във нея...

Треперещо сърце тупти!

Очакване... Какво ли?

Мигът душа да разцъвти.

        

Таз страст обива те от вътре.

Очакване, какво е то?

Нима това е всичко...?

Не зная... но май  е самота.

     

Врата, все вечното...

очакване защо ли?

За звън, потропване,

почукване във тишината.

     

Най после топлото здравей!

Не те очаквах заповядай.

А вътре в тебе... всичко!!!

Ще иригне във екстаз!

   

Върви но после пак ела...

когато ти сама пойскаш!?

И пак позната тишина...

И с поглед тъжен 

взираш се в вратата...     

 

    

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря от сърце за коментара.Много точно обоснован.Поздрави!!!
  • "И пак позната тишина...

    И с поглед тъжен

    взираш се в вратата..."
    -------------------------------------------------
    Силно въздействащ, актуален елегичен стих!
    В динамичния ни съвременен живот е налице дефицит
    от автентична и красиво споделена любов, а щастието е изгубило
    реалния си негримиран образ, в резултат на безбройните
    материални модификации, на иначе романтичната си същност.
    ПОЗДРАВИ!
Propuestas
: ??:??