valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
15 сент. 2011 г., 10:20

Турнъх ти гу Маро 

  Поэзия
639 0 5

Бая време минъ, как ни съм ти писъл.

Веки изпрустявъм в Лондунъ гулям.

Чи съм тука ощи, май чи нямъ смисъл,

ну ако съ върнъ, ко ши прая там.

 

Тукъ е прухладъ къту пуд сливакъ.

Щъкът къту мравки черните нъвред.

Тъкму съ изпрая и съм пак в бътакъ,

пупържните липсвът, къту пчелен мед.

 

Рабутя пу малку, джобувите празни.

"Ама си у Лондун!" викъ мои другар.

И у рейсъ даже, хилят ми съ мазну.

Ут българи съ вардя, къту ут кушмар.

 

Имъ, не чи нямъ свестни наши ора,

ну и те съ вардят, чи ши изгуриът...

Тукъ милъ Маро, е къту в зътворъ,

целий ден съ бъхтим за куричка ляб.

 

В нашътъ Рудинъ, лябъ е безкорен.

Бъхтиш съ и нищу! Тук пуне куръ.

Нося в амулетче своя топъл спомен

за инъ кръсивъ Бългърскъ стрънъ.

 

Турнъх ти гу Маро, моето писание

и ти го изпращъм зъ дъ гу читеш.

Ни плачи! Това е нащу нъказание.

Направи буркани, дъ имъ дъ идеш!

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??