Турнъх ти гу Маро
Бая време минъ, как ни съм ти писъл.
Веки изпрустявъм в Лондунъ гулям.
Чи съм тука ощи, май чи нямъ смисъл,
ну ако съ върнъ, ко ши прая там.
Тукъ е прухладъ къту пуд сливакъ.
Щъкът къту мравки черните нъвред.
Тъкму съ изпрая и съм пак в бътакъ,
пупържните липсвът, къту пчелен мед.
Рабутя пу малку, джобувите празни.
"Ама си у Лондун!" викъ мои другар.
И у рейсъ даже, хилят ми съ мазну.
Ут българи съ вардя, къту ут кушмар.
Имъ, не чи нямъ свестни наши ора,
ну и те съ вардят, чи ши изгуриът...
Тукъ милъ Маро, е къту в зътворъ,
целий ден съ бъхтим за куричка ляб.
В нашътъ Рудинъ, лябъ е безкорен.
Бъхтиш съ и нищу! Тук пуне куръ.
Нося в амулетче своя топъл спомен
за инъ кръсивъ Бългърскъ стрънъ.
Турнъх ти гу Маро, моето писание
и ти го изпращъм зъ дъ гу читеш.
Ни плачи! Това е нащу нъказание.
Направи буркани, дъ имъ дъ идеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
