Бая време минъ, как ни съм ти писъл.
Веки изпрустявъм в Лондунъ гулям.
Чи съм тука ощи, май чи нямъ смисъл,
ну ако съ върнъ, ко ши прая там.
Тукъ е прухладъ къту пуд сливакъ.
Щъкът къту мравки черните нъвред.
Тъкму съ изпрая и съм пак в бътакъ,
пупържните липсвът, къту пчелен мед.
Рабутя пу малку, джобувите празни.
"Ама си у Лондун!" викъ мои другар.
И у рейсъ даже, хилят ми съ мазну.
Ут българи съ вардя, къту ут кушмар. ...