Оставил си следи в душата,
по които вечно при тебе да се връщам.
И всеки опит да надвия съдбата
в истински провал се превръща.
Оставил си в молитвите ми име,
което като орисия вечно да шептя.
Даже Господ като чу, съжали ме,
че безсмъртната ми обич Той видя.
Взел си късче от сърцето
и от мястото му винаги кърви.
Навярно ни гледа неродено детето,
което и този живот не ще ни прости.
© Галина Кръстева Все права защищены