19 окт. 2011 г., 11:50

Твоите стъпки

661 0 2

По твоите стъпки аз ще ходя,

покрити с листа и капчици роса,

луната в тъмното отново ще ни свети,

за едно последно сбогом с нежния дъждец.

 

Вятърът в косите ни играе в този час,

тази нощ те губя в сенките, уви,

само стъпките ще останат по пътя, нали,

кажи, с пролетта ще се върнеш ли и ти?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Диманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ха, интересен коментар благодаря но аз пиша когато ми дойде музата и в зависимост от това в какво настроение съм! Отново благодаря!
  • Но защо я губиш, защо само стъпките остават, защо чак на пролет ще се върне?.... Не, не я оставяй да си тръгне! Поздрави, Ники!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...