19 окт. 2011 г., 11:50

Твоите стъпки

659 0 2

По твоите стъпки аз ще ходя,

покрити с листа и капчици роса,

луната в тъмното отново ще ни свети,

за едно последно сбогом с нежния дъждец.

 

Вятърът в косите ни играе в този час,

тази нощ те губя в сенките, уви,

само стъпките ще останат по пътя, нали,

кажи, с пролетта ще се върнеш ли и ти?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Диманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ха, интересен коментар благодаря но аз пиша когато ми дойде музата и в зависимост от това в какво настроение съм! Отново благодаря!
  • Но защо я губиш, защо само стъпките остават, защо чак на пролет ще се върне?.... Не, не я оставяй да си тръгне! Поздрави, Ники!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...