Oct 19, 2011, 11:50 AM

Твоите стъпки

  Poetry » Love
660 0 2

По твоите стъпки аз ще ходя,

покрити с листа и капчици роса,

луната в тъмното отново ще ни свети,

за едно последно сбогом с нежния дъждец.

 

Вятърът в косите ни играе в този час,

тази нощ те губя в сенките, уви,

само стъпките ще останат по пътя, нали,

кажи, с пролетта ще се върнеш ли и ти?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Диманов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ха, интересен коментар благодаря но аз пиша когато ми дойде музата и в зависимост от това в какво настроение съм! Отново благодаря!
  • Но защо я губиш, защо само стъпките остават, защо чак на пролет ще се върне?.... Не, не я оставяй да си тръгне! Поздрави, Ники!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...