15 июл. 2007 г., 11:53

"Творци"

629 0 4
 Кога ли и аз ще пропиша
 така, както други не могат.
 Но тогава дали ще е истина
 щом и аз не ще си разбирам.
 
 Вдигам поглед от пътя
 и гледам - пред мене опашка.
 Зарадвах се аз на мига -
 ей туй е класна простащина.
 
 Грабнали кой молив, кой лист,
 кой на детето боичките даже,
 ще пишат те без да знаят,
 че и с боички дори да намаже
 всичко - пак е безцветно.
 
 Кога ли и аз ще пропиша
 така, както други не могат.
 Май никога - тъй като гледам сега,
 май толкова ни мож изпростя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...