15.07.2007 г., 11:53

"Творци"

625 0 4
 Кога ли и аз ще пропиша
 така, както други не могат.
 Но тогава дали ще е истина
 щом и аз не ще си разбирам.
 
 Вдигам поглед от пътя
 и гледам - пред мене опашка.
 Зарадвах се аз на мига -
 ей туй е класна простащина.
 
 Грабнали кой молив, кой лист,
 кой на детето боичките даже,
 ще пишат те без да знаят,
 че и с боички дори да намаже
 всичко - пак е безцветно.
 
 Кога ли и аз ще пропиша
 така, както други не могат.
 Май никога - тъй като гледам сега,
 май толкова ни мож изпростя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...