6 янв. 2009 г., 20:04

Творец

1.2K 0 2

Създател на какво си ти?

На моята любов желана,

родена в пожари от мечти,

не дочакала ни зов или покана.

 

Добре, създаде мен

от ефирна нежност, с дъх надежда,

чиста ме въведе в твоя ден

и остави в мен желан копнеж!

 

Създаде ме и ме унищожи,

донесе скръб на своето творение

и своя гений унижи,

а мойта нежност постави под съмнение.

 

И целия ми майсторов талант,

и мойта същност, дъх и страх,

отне ми силите, и тях,

погуби ме, превърна ме на прах!

 

06.01.2009 г.

гр.Стара Загора

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невроятно... Първия коментар който пиша тук, защото търсех нещо което си заслужава. Определено отива в любими. Поздрави
  • Болезнено и Красиво ..Браво ..

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...