6.01.2009 г., 20:04

Творец

1.2K 0 2

Създател на какво си ти?

На моята любов желана,

родена в пожари от мечти,

не дочакала ни зов или покана.

 

Добре, създаде мен

от ефирна нежност, с дъх надежда,

чиста ме въведе в твоя ден

и остави в мен желан копнеж!

 

Създаде ме и ме унищожи,

донесе скръб на своето творение

и своя гений унижи,

а мойта нежност постави под съмнение.

 

И целия ми майсторов талант,

и мойта същност, дъх и страх,

отне ми силите, и тях,

погуби ме, превърна ме на прах!

 

06.01.2009 г.

гр.Стара Загора

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невроятно... Първия коментар който пиша тук, защото търсех нещо което си заслужава. Определено отива в любими. Поздрави
  • Болезнено и Красиво ..Браво ..

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...