6.01.2009 г., 20:04

Творец

1.2K 0 2

Създател на какво си ти?

На моята любов желана,

родена в пожари от мечти,

не дочакала ни зов или покана.

 

Добре, създаде мен

от ефирна нежност, с дъх надежда,

чиста ме въведе в твоя ден

и остави в мен желан копнеж!

 

Създаде ме и ме унищожи,

донесе скръб на своето творение

и своя гений унижи,

а мойта нежност постави под съмнение.

 

И целия ми майсторов талант,

и мойта същност, дъх и страх,

отне ми силите, и тях,

погуби ме, превърна ме на прах!

 

06.01.2009 г.

гр.Стара Загора

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невроятно... Първия коментар който пиша тук, защото търсех нещо което си заслужава. Определено отива в любими. Поздрави
  • Болезнено и Красиво ..Браво ..

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....