Какво съм аз?

Назовала се бих, може би,

с прозвището "Поетеса",

но не за всички вас,

а за себе си 

и за тебе единствено дори.

Думите за мен са дар,

но и меч напоен с отровна кръв!

Ала, нима съм единствено това,

нима са само словата моето оръжие?

Какво съм аз?

"Артист" се бих нарекла!

Бих вкарала една вселена в платното,

изобразяващо твоите очи...

Чула съм, обаче, народът да разказва,

легендата за поета и артиста.

Някога били едно, 

съчетани в Творецът,

но боговете, 

уплашени от тяхната сила и изящество

ги разделили и обрекли

вечно да се търсят.

Две части от една душа-

черно-бялата и цветната...

Създател до създателя!

Чула съм също,

че след това поетът бил орисан да краси художникът на свето сърце

с думи-опиати,

но уви,

по спомен само

а пък той в замяна

да го търси във всеки нов, 

раждащ се в света нюанс, 

да го обгръща с цвета

на сребристата луна

и прозрачните слънчеви лъчи.

Но, любими,

ако мога да те нарека така,

моля те, кажи ми, 

щом усъвършенствала съм тези две изкуства вътре в мен

и съм потънала в дълбините им

с перо в една ръка и

с четка в другата,

аз сама ли трябва да съм си любима?

Трябва ли да се рисувам в космическите шарки или пък на себе си стихове да посвещавам,

О, Боже, аз ли съм половинката на собствената си душа?

Ами ти?

Ако проклета съм да съществувам

като черното мастило

и всички други багрила,

бъди, любими, музата за мен!

Вдъхнови ме да творя 

и окачи ми невидими крила, 

изтъкани от паяжинни нишки.

Поеми моята ръка 

и поведи ме към небето и звездите,

към необятното!

Потопи ме в пъстър океан 

и удави се там заедно с мен...

Бъди, любими, моето изкуство

и позволи ми да ти съградя олтар, 

чрез който да те призовавам 

всяка нощ със запалени свещи.

Връхлитай ме наяве и на сън 

и подкани ме да те запечатам 

в отлитащото бързо време.

Нека да се знае

и да се помни, 

че ти-любима моя музо 

си ми дал, това което 

един творец желае съкровенно-

купнеж, 

който с думи не може да бъде описан 

и душа, 

която с цветове не може да бъде изобразена!

Ела! 

Ела, вдъхновение мое!

Легни до мен във високата трева,

сред полските цветя.

Прегърни ме и се отпусни,

остави слънцето да ни се радва, 

да си играе по нашите лица.

И докато бавно поема ни пръстта 

ще нашепваме на придошлия топъл южен вятър историята на нашето изкуство, 

за да я разказва и предава, 

възнасяйки ни в облаците, сред мечтите

като вечните неразделни любими-

творец и неговата муза.

                                                                           Б.Н.