2.04.2024 г., 17:01

Творецът

429 0 0

Какво съм аз?

Назовала се бих, може би,

с прозвището "Поетеса",

но не за всички вас,

а за себе си 

и за тебе единствено дори.

 

Думите за мен са дар,

но и меч напоен с отровна кръв!

Ала, нима съм единствено това,

нима са само словата моето оръжие?

 

Какво съм аз?

"Артист" се бих нарекла!

Бих вкарала една вселена в платното,

изобразяващо твоите очи...

 

Чула съм, обаче, народът да разказва,

легендата за поета и артиста.

Някога били едно, 

съчетани в Творецът,

но боговете, 

уплашени от тяхната сила и изящество

ги разделили и обрекли

вечно да се търсят.

Две части от една душа-

черно-бялата и цветната...

Създател до създателя!

 

Чула съм също,

че след това поетът бил орисан да краси художникът на свето сърце

с думи-опиати,

но уви,

по спомен само

а пък той в замяна

да го търси във всеки нов, 

раждащ се в света нюанс, 

да го обгръща с цвета

на сребристата луна

и прозрачните слънчеви лъчи.

 

Но, любими,

ако мога да те нарека така,

моля те, кажи ми, 

щом усъвършенствала съм тези две изкуства вътре в мен

и съм потънала в дълбините им

с перо в една ръка и

с четка в другата,

аз сама ли трябва да съм си любима?

Трябва ли да се рисувам в космическите шарки или пък на себе си стихове да посвещавам,

О, Боже, аз ли съм половинката на собствената си душа?

 

Ами ти?

Ако проклета съм да съществувам

като черното мастило

и всички други багрила,

бъди, любими, музата за мен!

Вдъхнови ме да творя 

и окачи ми невидими крила, 

изтъкани от паяжинни нишки.

Поеми моята ръка 

и поведи ме към небето и звездите,

към необятното!

Потопи ме в пъстър океан 

и удави се там заедно с мен...

Бъди, любими, моето изкуство

и позволи ми да ти съградя олтар, 

чрез който да те призовавам 

всяка нощ със запалени свещи.

Връхлитай ме наяве и на сън 

и подкани ме да те запечатам 

в отлитащото бързо време.

Нека да се знае

и да се помни, 

че ти-любима моя музо 

си ми дал, това което 

един творец желае съкровенно-

купнеж, 

който с думи не може да бъде описан 

и душа, 

която с цветове не може да бъде изобразена!

 

Ела! 

Ела, вдъхновение мое!

Легни до мен във високата трева,

сред полските цветя.

Прегърни ме и се отпусни,

остави слънцето да ни се радва, 

да си играе по нашите лица.

И докато бавно поема ни пръстта 

ще нашепваме на придошлия топъл южен вятър историята на нашето изкуство, 

за да я разказва и предава, 

възнасяйки ни в облаците, сред мечтите

като вечните неразделни любими-

творец и неговата муза.

 

                                                                           Б.Н.

              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидара Николаева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...