Недей тъжи, когато губя

пътеката на нашата любов,

тогава празна ще побродя,

отново ще се върна аз.

Недей да бършеш ти сълзите,

родени горди и сами,

прочистиха се с тях душите,

след тях, виж, обич се роди.

Чети в очите ми безмълвно,

за приказката, нашата любов

в гърдите ми когато пърха,

сърце в плам когато гори.

Копнежът ми искри в очите

за жар, блаженство, пълнота,

за клетви, обич необятна,

за твоята, сродната душа.

Недей с утрото да бягаш

изплашен - виж и аз стоя,

свенливо гледаща отсреща,

обгърнала една мечта.

Недей от мене да си тръгваш,

не бой се, нека да пламтим,

а времето протяжно бавно

за нас живот ще изгради.