Jun 30, 2012, 10:09 PM

Твоя

  Poetry
1.1K 0 0

Недей тъжи, когато губя

пътеката на нашата любов,

тогава празна ще побродя,

отново ще се върна аз.

 

Недей да бършеш ти сълзите,

родени горди и сами,

прочистиха се с тях душите,

след тях, виж, обич се роди.

 

Чети в очите ми безмълвно,

за приказката, нашата любов

в гърдите ми когато пърха,

сърце в плам когато гори.

 

Копнежът ми искри в очите

за жар, блаженство, пълнота,

за клетви, обич необятна,

за твоята, сродната душа.

 

Недей с утрото да бягаш

изплашен - виж и аз стоя,

свенливо гледаща отсреща,

обгърнала една мечта.

 

Недей от мене да си тръгваш,

не бой се, нека да пламтим,

а времето протяжно бавно

за нас живот ще изгради.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...