30.06.2012 г., 22:09 ч.

Твоя 

  Поезия
735 0 0

Недей тъжи, когато губя

пътеката на нашата любов,

тогава празна ще побродя,

отново ще се върна аз.

 

Недей да бършеш ти сълзите,

родени горди и сами,

прочистиха се с тях душите,

след тях, виж, обич се роди.

 

Чети в очите ми безмълвно,

за приказката, нашата любов

в гърдите ми когато пърха,

сърце в плам когато гори.

 

Копнежът ми искри в очите

за жар, блаженство, пълнота,

за клетви, обич необятна,

за твоята, сродната душа.

 

Недей с утрото да бягаш

изплашен - виж и аз стоя,

свенливо гледаща отсреща,

обгърнала една мечта.

 

Недей от мене да си тръгваш,

не бой се, нека да пламтим,

а времето протяжно бавно

за нас живот ще изгради.

© Ивелина Дамянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??