Недей тъжи, когато губя
пътеката на нашата любов,
тогава празна ще побродя,
отново ще се върна аз.
Недей да бършеш ти сълзите,
родени горди и сами,
прочистиха се с тях душите,
след тях, виж, обич се роди.
Чети в очите ми безмълвно,
за приказката, нашата любов
в гърдите ми когато пърха,
сърце в плам когато гори.
Копнежът ми искри в очите
за жар, блаженство, пълнота,
за клетви, обич необятна,
за твоята, сродната душа.
Недей с утрото да бягаш
изплашен - виж и аз стоя,
свенливо гледаща отсреща,
обгърнала една мечта.
Недей от мене да си тръгваш,
не бой се, нека да пламтим,
а времето протяжно бавно
за нас живот ще изгради.
© Ивелина Дамянова Всички права запазени