danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
27 сент. 2011 г., 11:10

Твоя съм 

  Поэзия » Любовная
1844 1 15

Жадна ли съм, пия тишина

и рисувам в утрото надежда.

Мостове в живота не руша,

но назад отвикнах да се вглеждам.

 

Тъжна ли съм – спомням си дъжда.

Той танцува лудо под звездите.

Дадената обич не броя,

тя назад не може да полита.

 

Знам, че всички болки ще простя,

стига моят път до теб да спира.

Миг ми трябва, за да долетя,

век не стига, за да те открия.

 

А те търся... Вятър бях. Искра.

Жар разпалвах в глухите огнища.

И съня ти стигнах през нощта

после тръгнах, без да искам нищо.

 

Но съм твоя. Няма да ме спрат,

тежки клетви, думи завистливи,

щом намеря общия ни свят.

Ти си тази лудост. С теб съм жива.

 

 

© Йорданка Господинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно въздействие има върху мен всеки твой стих, Дани!
  • "Мостове в живота не руша,
    но назад отвикнах да се вглеждам."

    Толкова истински стих и толкова любов. Усмивки.
  • Много, много ви благодаря за милите думи и високата оценка!!!
  • Аз пък правя лични коментари, там, където си заслужава!!! Ето го и него:
    Една звезда се сурна над Балкана

    и аз летя, по Божията воля...

    При Дунава, какво ли ми остана?!

    Обречено, за теб, да се помоля...



    Прекрачили и нрави и прегради,

    до теб ще стигнат думи - звън от чан.

    Пред кратките ми нощни серенади

    една лоза отново вие стан...



    Една лоза към Бог ластар протяга.

    От порив див разцепва се скалата,

    а самодиви, както си приляга

    във виното И вплитат си душата...



    Една жена, едно сърце и устни...

    Едни очи, разкъсали оковите...

    Омайно вино си! И тежко си и вкусно!

    Отпия ли - поисквам те отново!



    Ех, как те искам, даже да греша!

    Вселенски взрив във тихия ми свят!

    От виното на твоята душа

    очите ми... Очите ми блестят!
    Зем.
  • Препрочитам с възхищение! Бъди, Дани! Избягвам лични коментари, но след такова стихотворение, не мога да не ти пожелая любовта да осветява не само твоите стихове, но и живота ти
  • Знаеш ли как се чувствам при теб?! Като безумец, който пали цигара в газово находище... ти си взривоопасна зона!!! Дорде да посегна за чакмака и си припламнала, като онова гозоотводно горящо коминче ,дето дава и светлинка и топлинка, но е на високо и винаги те кара да спомняш, че прекалиш ли - ще има взрив!!! Прекланям ти се! Зем.
  • Хубаво е при теб, Дани!
  • Дани, даваш ли си сметка, каква Поезия ражда изстраданата любов на лирическата ти героиня?!
    Благодаря ти!
  • Живи стихове,поздрави,Дани
  • Да! Любовта е живот!
  • Красота!...
    Страхотен стих, но финала ме разби....Поздрави, Дани!
  • Превъзходно..."С теб съм жива"!С пожелание за трайна любовна жизненост!Усмихнат ден!
  • !!!...
  • Дани,отпивам по глътка всеки ден от твоята поезия и се чувствам жива.Има страхотно въздействие върху сетивата ми!Привет!
  • Жива е и твоята поезия,Дани...
    Винаги стига до сърцето ми
    Прекрасен стих,отново!
Предложения
: ??:??