Твоя съм
Жадна ли съм, пия тишина
и рисувам в утрото надежда.
Мостове в живота не руша,
но назад отвикнах да се вглеждам.
Тъжна ли съм – спомням си дъжда.
Той танцува лудо под звездите.
Дадената обич не броя,
тя назад не може да полита.
Знам, че всички болки ще простя,
стига моят път до теб да спира.
Миг ми трябва, за да долетя,
век не стига, за да те открия.
А те търся... Вятър бях. Искра.
Жар разпалвах в глухите огнища.
И съня ти стигнах през нощта
после тръгнах, без да искам нищо.
Но съм твоя. Няма да ме спрат,
тежки клетви, думи завистливи,
щом намеря общия ни свят.
Ти си тази лудост. С теб съм жива.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
