16 дек. 2008 г., 09:08

Твоят дъх 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 12
1238 0 13
Календарът откъсва поредния лист.
Слънце в косите ти грее.
Безсънните нощи се връщат на бис
и ще пея, ще пея, ще пея...
Очи в очи! Прекрасно е огледалното!
Огън с огъня! Лудват зеници!
От виртуалното - към реалното,
като птици, като птици, като птици...
Там не трябва украса, не трябват сравнения.
Виж отвътре вулканът как ври!
Хвърлям в кратера всички съмнения.
Говори! Говори! Говори... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Все права защищены

Предложения
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...

Ещё произведения »