16.12.2008 г., 9:08

Твоят дъх

1.3K 0 13

Календарът откъсва поредния лист.
Слънце в косите ти грее.
Безсънните нощи се връщат на бис
и ще пея, ще пея, ще пея...

Очи в очи! Прекрасно е огледалното!
Огън с огъня! Лудват зеници!
От виртуалното - към реалното,
като птици, като птици, като птици...

Там не трябва украса, не трябват сравнения.
Виж отвътре вулканът как ври!
Хвърлям в кратера всички съмнения.
Говори! Говори! Говори...

И ако някога обвие и наште души
на бръшляна хладния мъх,
с последна целувка в мен ще заспи
твоят дъх, твоят дъх, твоят дъх...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изненадваш ме много приятно-благодаря! Зем.
  • Божествено! Особено последният стих... Прекрасно, неземно, обичащо... Ако мога така да се изразя
  • С много нежност и красота галиш сетивата,Краси!
  • Прекрасно,всеотдайно,песенно!Поздрави!
  • "Огън с огъня! Лудват зеници!"

    И моите така, Зем, и моите!
    Аплодисменти!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...