Календарът откъсва поредния лист.
Слънце в косите ти грее.
Безсънните нощи се връщат на бис
и ще пея, ще пея, ще пея...
Очи в очи! Прекрасно е огледалното!
Огън с огъня! Лудват зеници!
От виртуалното - към реалното,
като птици, като птици, като птици...
Там не трябва украса, не трябват сравнения.
Виж отвътре вулканът как ври!
Хвърлям в кратера всички съмнения.
Говори! Говори! Говори...
И ако някога обвие и наште души
на бръшляна хладния мъх,
с последна целувка в мен ще заспи
твоят дъх, твоят дъх, твоят дъх...
© Красимир Дяков Всички права запазени