28 дек. 2007 г., 09:33

Твоят път

1.5K 0 1
"Твоят път не е за друг" -
чух Съдбата как шептеше,
"Мястото ти не е тук!",
а вън мрачно и студено беше...

Пътят нямаше да бъде лесен.
Да дойдеш искаше и ти.
За двама пътят беше тесен 
и ти за спомен ме рани.

Началото на тъжната ми песен 
със твоя спомен аз открих.
И пътят ми, за двама тесен,
със никой друг не споделих.

Вървях из мрачни градове,
а споменът от теб болеше.
Написах много редове,
които никой не четеше.

От чужди погледи тaях дълбоко
пламък, който в мен гореше,
но от тъмни облаци високо
дъждът бавно го гасеше.

Ето, върнах се отново тук!
И само белег ми остана.
Но говоря с някой друг.
Къде си ти, защо те няма?!

Обичам белега от тази рана.
Мерси, но няма да остана,
мястото ми не е тук!
Мерси за топлата покана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...