28 дек. 2007 г., 09:33

Твоят път

1.5K 0 1
"Твоят път не е за друг" -
чух Съдбата как шептеше,
"Мястото ти не е тук!",
а вън мрачно и студено беше...

Пътят нямаше да бъде лесен.
Да дойдеш искаше и ти.
За двама пътят беше тесен 
и ти за спомен ме рани.

Началото на тъжната ми песен 
със твоя спомен аз открих.
И пътят ми, за двама тесен,
със никой друг не споделих.

Вървях из мрачни градове,
а споменът от теб болеше.
Написах много редове,
които никой не четеше.

От чужди погледи тaях дълбоко
пламък, който в мен гореше,
но от тъмни облаци високо
дъждът бавно го гасеше.

Ето, върнах се отново тук!
И само белег ми остана.
Но говоря с някой друг.
Къде си ти, защо те няма?!

Обичам белега от тази рана.
Мерси, но няма да остана,
мястото ми не е тук!
Мерси за топлата покана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....