Твоят път
чух Съдбата как шептеше,
"Мястото ти не е тук!",
а вън мрачно и студено беше...
Пътят нямаше да бъде лесен.
Да дойдеш искаше и ти.
За двама пътят беше тесен
и ти за спомен ме рани.
Началото на тъжната ми песен
със твоя спомен аз открих.
И пътят ми, за двама тесен,
със никой друг не споделих.
Вървях из мрачни градове,
а споменът от теб болеше.
Написах много редове,
които никой не четеше.
От чужди погледи тaях дълбоко
пламък, който в мен гореше,
но от тъмни облаци високо
дъждът бавно го гасеше.
Ето, върнах се отново тук!
И само белег ми остана.
Но говоря с някой друг.
Къде си ти, защо те няма?!
Обичам белега от тази рана.
Мерси, но няма да остана,
мястото ми не е тук!
Мерси за топлата покана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Всички права запазени