"Твоят път не е за друг" -
чух Съдбата как шептеше,
"Мястото ти не е тук!",
а вън мрачно и студено беше...

Пътят нямаше да бъде лесен.
Да дойдеш искаше и ти.
За двама пътят беше тесен 
и ти за спомен ме рани.

Началото на тъжната ми песен 
със твоя спомен аз открих.
И пътят ми, за двама тесен,
със никой друг не споделих.

Вървях из мрачни градове,
а споменът от теб болеше.
Написах много редове,
които никой не четеше.

От чужди погледи тaях дълбоко
пламък, който в мен гореше,
но от тъмни облаци високо
дъждът бавно го гасеше.

Ето, върнах се отново тук!
И само белег ми остана.
Но говоря с някой друг.
Къде си ти, защо те няма?!

Обичам белега от тази рана.
Мерси, но няма да остана,
мястото ми не е тук!
Мерси за топлата покана.