Студен си като през януари,

минаваш като вятър

и оставяш ледени сълзи.

Мълчанието ти убива

всичките слънца в мен.

Приказките се изчерпаха

и докосваш ме едва

и студено, студено ми е вече,

не ще ме стопли нежността.

Не ще ме стоплиш и ти,

защото пак те няма.
Връзката с теб е по-студена

дори и от януари.

Аз тихичко си тръгвам,

надявайки се да забележиш това.

Обещах си да не пиша за теб,

защотото пиша ли -

усещам малко повече тъга.

И ето, снежинките затрупват

моите последни стъпки

самота.