Хвани́ ме за ръката и стисни́,
почувствай – силата ми в теб прелива.
В останалите още земни дни,
моята длан, твоята нека скрива.
Това е сливане на две души,
на две сърца, на две въздишки летни.
Поспри за миг и в мене погледни –
та ние сме богатства, тъй несметни.
Един за друг, забравили света,
плътта е сякаш връзка свръхкармична.
Недей ме пускай, твоята ръка,
ми дава мощ и сила титанична!
© Данаил Таков Все права защищены