27 дек. 2007 г., 14:25

Твърде рано

800 0 20
Слана попари твърде рано любовта.
Още в зародиш - така ранима...
Непроходила бе тя, а пътеката с цветя,
чакащи да бъдат откъснати за любимата,
пустее от тъга...
Прекършиха крилете на любовта,
а цял, простора
я приютяваше в нежна прегръдка.
Непознала докрай лудостта:
сетивата не знаят що е сладка горчивина...
Любовта ми бе твърде рано отнета...
Любовта ми, която наричаха "наивност детска"...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!Поздрави и от мен
  • Мерси за поправката, макар тя да не бъде направена де
    Тя наистина съществуваше дълго време, но беше приемана просто за "детска", както съм казала в стихотворението.Тя (любовта ми) не е спряла изведнъж, а "твърде рано"...Рано, защото любовта никога не стига, не е достатъчно.Няма значение колко време е продължила, то не е достатъчно...ВИНАГИ е "твърде рано", няма време, което да е удобно, за да приключи една Любов, която е истинска-Тя просто не свършва!Никога!Мерси все пак за коментара, но ти не си в сърцето ми, за да ме разбереш Техническите грешки са допустими в стиховете ми, защото пиша за удоволствие (мое и, надявам се, ваше)
  • "Нарекоха я "наивност детска"..." И "която наричаха "наивност детска"..." не е ли едно и също?"
    Има една много тъничка разлика. Ако я "наричаха" - глаголът е в минало несвършено време - те са я наричали и тя е съществувала продължително време, през което вие сте си се обичали. А ако я "нарекоха" - в минало свършено време - те изведнъж са я забранили, не са ти дали да я опиташ, да й се насладиш. Както от стихотворението ти се разбира, че е станало!
  • Таничка, със всеки следващ стих ставаш все по-добра и по-добра!!!
    Тъжно, но прекрасно!!!
  • Даже повече боли!!!
    Но пък е за урок по пътя!!!
    Поздрави, мила за стиха!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...