27.12.2007 г., 14:25

Твърде рано

797 0 20
Слана попари твърде рано любовта.
Още в зародиш - така ранима...
Непроходила бе тя, а пътеката с цветя,
чакащи да бъдат откъснати за любимата,
пустее от тъга...
Прекършиха крилете на любовта,
а цял, простора
я приютяваше в нежна прегръдка.
Непознала докрай лудостта:
сетивата не знаят що е сладка горчивина...
Любовта ми бе твърде рано отнета...
Любовта ми, която наричаха "наивност детска"...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Поздрави и от мен
  • Мерси за поправката, макар тя да не бъде направена де
    Тя наистина съществуваше дълго време, но беше приемана просто за "детска", както съм казала в стихотворението.Тя (любовта ми) не е спряла изведнъж, а "твърде рано"...Рано, защото любовта никога не стига, не е достатъчно.Няма значение колко време е продължила, то не е достатъчно...ВИНАГИ е "твърде рано", няма време, което да е удобно, за да приключи една Любов, която е истинска-Тя просто не свършва!Никога!Мерси все пак за коментара, но ти не си в сърцето ми, за да ме разбереш Техническите грешки са допустими в стиховете ми, защото пиша за удоволствие (мое и, надявам се, ваше)
  • "Нарекоха я "наивност детска"..." И "която наричаха "наивност детска"..." не е ли едно и също?"
    Има една много тъничка разлика. Ако я "наричаха" - глаголът е в минало несвършено време - те са я наричали и тя е съществувала продължително време, през което вие сте си се обичали. А ако я "нарекоха" - в минало свършено време - те изведнъж са я забранили, не са ти дали да я опиташ, да й се насладиш. Както от стихотворението ти се разбира, че е станало!
  • Таничка, със всеки следващ стих ставаш все по-добра и по-добра!!!
    Тъжно, но прекрасно!!!
  • Даже повече боли!!!
    Но пък е за урок по пътя!!!
    Поздрави, мила за стиха!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...