27.12.2007 г., 14:25

Твърде рано

801 0 20
Слана попари твърде рано любовта.
Още в зародиш - така ранима...
Непроходила бе тя, а пътеката с цветя,
чакащи да бъдат откъснати за любимата,
пустее от тъга...
Прекършиха крилете на любовта,
а цял, простора
я приютяваше в нежна прегръдка.
Непознала докрай лудостта:
сетивата не знаят що е сладка горчивина...
Любовта ми бе твърде рано отнета...
Любовта ми, която наричаха "наивност детска"...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Поздрави и от мен
  • Мерси за поправката, макар тя да не бъде направена де
    Тя наистина съществуваше дълго време, но беше приемана просто за "детска", както съм казала в стихотворението.Тя (любовта ми) не е спряла изведнъж, а "твърде рано"...Рано, защото любовта никога не стига, не е достатъчно.Няма значение колко време е продължила, то не е достатъчно...ВИНАГИ е "твърде рано", няма време, което да е удобно, за да приключи една Любов, която е истинска-Тя просто не свършва!Никога!Мерси все пак за коментара, но ти не си в сърцето ми, за да ме разбереш Техническите грешки са допустими в стиховете ми, защото пиша за удоволствие (мое и, надявам се, ваше)
  • "Нарекоха я "наивност детска"..." И "която наричаха "наивност детска"..." не е ли едно и също?"
    Има една много тъничка разлика. Ако я "наричаха" - глаголът е в минало несвършено време - те са я наричали и тя е съществувала продължително време, през което вие сте си се обичали. А ако я "нарекоха" - в минало свършено време - те изведнъж са я забранили, не са ти дали да я опиташ, да й се насладиш. Както от стихотворението ти се разбира, че е станало!
  • Таничка, със всеки следващ стих ставаш все по-добра и по-добра!!!
    Тъжно, но прекрасно!!!
  • Даже повече боли!!!
    Но пък е за урок по пътя!!!
    Поздрави, мила за стиха!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...