27 dic 2007, 14:25

Твърде рано

798 0 20
Слана попари твърде рано любовта.
Още в зародиш - така ранима...
Непроходила бе тя, а пътеката с цветя,
чакащи да бъдат откъснати за любимата,
пустее от тъга...
Прекършиха крилете на любовта,
а цял, простора
я приютяваше в нежна прегръдка.
Непознала докрай лудостта:
сетивата не знаят що е сладка горчивина...
Любовта ми бе твърде рано отнета...
Любовта ми, която наричаха "наивност детска"...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Поздрави и от мен
  • Мерси за поправката, макар тя да не бъде направена де
    Тя наистина съществуваше дълго време, но беше приемана просто за "детска", както съм казала в стихотворението.Тя (любовта ми) не е спряла изведнъж, а "твърде рано"...Рано, защото любовта никога не стига, не е достатъчно.Няма значение колко време е продължила, то не е достатъчно...ВИНАГИ е "твърде рано", няма време, което да е удобно, за да приключи една Любов, която е истинска-Тя просто не свършва!Никога!Мерси все пак за коментара, но ти не си в сърцето ми, за да ме разбереш Техническите грешки са допустими в стиховете ми, защото пиша за удоволствие (мое и, надявам се, ваше)
  • "Нарекоха я "наивност детска"..." И "която наричаха "наивност детска"..." не е ли едно и също?"
    Има една много тъничка разлика. Ако я "наричаха" - глаголът е в минало несвършено време - те са я наричали и тя е съществувала продължително време, през което вие сте си се обичали. А ако я "нарекоха" - в минало свършено време - те изведнъж са я забранили, не са ти дали да я опиташ, да й се насладиш. Както от стихотворението ти се разбира, че е станало!
  • Таничка, със всеки следващ стих ставаш все по-добра и по-добра!!!
    Тъжно, но прекрасно!!!
  • Даже повече боли!!!
    Но пък е за урок по пътя!!!
    Поздрави, мила за стиха!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...