тя често мечтае за себе си
но вечно отсъства
по спешност
не плаче
не глади пранета
не иска
и пише с молив
тя сгъва моментната скука
в парчета екрю
и мълчи
разсънва деня за секунда
и се смее
когато горчи
тя често пътува към себе си
и вечно се връща
обратно
не страда
измисля си вторници
рисува
ронливи очи
тя сплита брадата на вятъра
чертае си локви
от прах
полива чертите на спомена
за себе си
с капчици страх
© Геновева Христова Все права защищены