14.04.2014 г., 1:27

Тя

1.6K 1 9

 

 

тя често мечтае за себе си

но вечно отсъства

по спешност

не плаче

не глади пранета

не иска

и пише с молив

тя сгъва моментната скука

в парчета екрю

и мълчи

разсънва деня за секунда

и се смее

когато горчи

 

тя често пътува към себе си

и вечно се връща

обратно

не страда

измисля си вторници

рисува

ронливи очи

тя сплита брадата на вятъра

чертае си локви

от прах

полива чертите на спомена

за себе си

с капчици страх







 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Откога търся точно това...
  • не страда
    измисля си вторници Много ми хареса!
  • Ена, не мисля, че поетични текстове следва да бъдат обяснявани; или схващаш, или ти харесва, или -не.
    И също мисля, че не е уместно да вменяваш на коментиралите (независимо дали мой текст или друг), че са неискрени коментарите им; всеки отговаря за себе си. И не можеш да искаш хората да не харесват това, което и ти не харесваш или не разбираш. Няма как едно нещо да се харесва от всички, затова сме различни - един харесва едно, друг - друго. Просто при теб съм забелязала тенденциозност при коментарите, като определящо е кой е авторът, а не толкова какво е написал (и не само при теб). Ако държиш, ще ти дам и конкретни примери.
    Бъди здрава и хубави празници!
  • Поздрав и от мен! Хареса ми ефирността на думите и сюрреалистичните нотки!
  • Много ще се познаят в този стих, но пак така мълчаливо и... гордо , ще преглътнат и ще продължат , усмихвайки се....
    Поздравления!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...