14.04.2014 г., 1:27

Тя

1.6K 1 9

 

 

тя често мечтае за себе си

но вечно отсъства

по спешност

не плаче

не глади пранета

не иска

и пише с молив

тя сгъва моментната скука

в парчета екрю

и мълчи

разсънва деня за секунда

и се смее

когато горчи

 

тя често пътува към себе си

и вечно се връща

обратно

не страда

измисля си вторници

рисува

ронливи очи

тя сплита брадата на вятъра

чертае си локви

от прах

полива чертите на спомена

за себе си

с капчици страх







 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Откога търся точно това...
  • не страда
    измисля си вторници Много ми хареса!
  • Ена, не мисля, че поетични текстове следва да бъдат обяснявани; или схващаш, или ти харесва, или -не.
    И също мисля, че не е уместно да вменяваш на коментиралите (независимо дали мой текст или друг), че са неискрени коментарите им; всеки отговаря за себе си. И не можеш да искаш хората да не харесват това, което и ти не харесваш или не разбираш. Няма как едно нещо да се харесва от всички, затова сме различни - един харесва едно, друг - друго. Просто при теб съм забелязала тенденциозност при коментарите, като определящо е кой е авторът, а не толкова какво е написал (и не само при теб). Ако държиш, ще ти дам и конкретни примери.
    Бъди здрава и хубави празници!
  • Поздрав и от мен! Хареса ми ефирността на думите и сюрреалистичните нотки!
  • Много ще се познаят в този стих, но пак така мълчаливо и... гордо , ще преглътнат и ще продължат , усмихвайки се....
    Поздравления!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...