Apr 14, 2014, 1:27 AM

Тя

  Poetry
1.6K 1 9

 

 

тя често мечтае за себе си

но вечно отсъства

по спешност

не плаче

не глади пранета

не иска

и пише с молив

тя сгъва моментната скука

в парчета екрю

и мълчи

разсънва деня за секунда

и се смее

когато горчи

 

тя често пътува към себе си

и вечно се връща

обратно

не страда

измисля си вторници

рисува

ронливи очи

тя сплита брадата на вятъра

чертае си локви

от прах

полива чертите на спомена

за себе си

с капчици страх







 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Откога търся точно това...
  • не страда
    измисля си вторници Много ми хареса!
  • Ена, не мисля, че поетични текстове следва да бъдат обяснявани; или схващаш, или ти харесва, или -не.
    И също мисля, че не е уместно да вменяваш на коментиралите (независимо дали мой текст или друг), че са неискрени коментарите им; всеки отговаря за себе си. И не можеш да искаш хората да не харесват това, което и ти не харесваш или не разбираш. Няма как едно нещо да се харесва от всички, затова сме различни - един харесва едно, друг - друго. Просто при теб съм забелязала тенденциозност при коментарите, като определящо е кой е авторът, а не толкова какво е написал (и не само при теб). Ако държиш, ще ти дам и конкретни примери.
    Бъди здрава и хубави празници!
  • Поздрав и от мен! Хареса ми ефирността на думите и сюрреалистичните нотки!
  • Много ще се познаят в този стих, но пак така мълчаливо и... гордо , ще преглътнат и ще продължат , усмихвайки се....
    Поздравления!!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...