adventure1997 (Мария Страшилова)
23 19
31 окт. 2010 г., 12:49

Тя... 

  Поэзия
748 0 4

Тя...

Тя си отиде от нашия клас.

Тя си отиде от мен и от нас.
Просто напусна – капката преля
чашата, а от очите заваля.

А бяха тъй синьо-зелени.

Сега са тъмни, променени.

 

Помним понеделнишкия ден.

Бе дъждовен, в тревите зелен.

В училище нямахме час.

Решихме целия клас

 

да направим купон във Иван,

а беше супер този план

и щяхме всички да избягаме,

вместо над уроци да залягаме.

 

Така и стана – до Борово с тролея –

7-"А" клас, включително нея.

Беше забавно и се радвахме здраво,

но тя се уплаши, тръгна направо.

 

Изпяла къде сме, щом срещнала класната,

а тя нареди ни: мен, нас - бясните.

В часа по български  всеки мина

покрай нея, напсува я, седна на чина.

 

Тогава я мразехме – не ù говорехме.

Всички с нея за всичко спорехме.

Тръгна си завинаги тя,

случката остави в нас следа.

 

Забравихме дните на наш'то приятелство.

Запомни се само това предателство.

Когато напусна - съжалявахме

и... с отворени уста оставахме.

 

Никой не искаше да се стигне до там.

Как би се чувствал всеки сам? Сам!

Да, направи грешка.

Но нима това е нечовешко?!

 

Може вечер във леглото

да се е въртяла безсънно, защото,

ако можеше да върне дните назад,

щеше да е по-различен този свят.

 

Направихме така, че от нас

момиче, тук от първи клас,

да си тръгне в най–важната година,

когато приятели нужни са мнозина!

 

Затова... си отива от нашия клас.

Затова си отива от мен и от нас.

Последна капка към чаша лети,

а от очите ù вали, вали...

 

© Мария Страшилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много чувствена творба!
  • Мари, обожавам го(а и как няма нали участвам в него :D)! Толкова е хубаво и тъжно.
  • Хубаво и тъжно! Като го чета, се сещам за подобна случка, която се разигра миналата година в нашия клас. Две момичета от класа издадоха, че ние, останалите сме избягали и след като разбрахме, започнахме да ги обиждаме, да ги ругаем.. включително и аз, въпреки че те бяха най-добрите ми приятелки. Но го направих заради другите, за да не се присмиват и на мен.. И така те си тръгнаха от нашето училище, а после ние съжалявахме, но беше твърде късно. Поздравявам те!
  • ;(
Предложения
: ??:??