Обличаше най-новата си дреха,
избираше си път от цветове,
във залезите търсеше утеха
и носеше душата на дете!
Прощаваше се с мрачните си мисли,
изплиташе венец от светлина –
и ето, всичко става чисто,
умееше да вижда красота!
Понякога обаче, тя тъжеше
от мъката, заливаща света –
и дълго, дълго си мълчеше,
завръщайки се в дом от тишина!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Все права защищены
Първо да кажа, че твоите разсъждения относно прегръдката ме усмихнаха, но и същевременно ме накараха да се замисля! Та, какво да ти кажа, ако изпиташ необходимост, онази, човешката, която извира от душата, да "прегърнеш" някого, няма ред, няма мъже, няма жени... В конкретния случай ти дължа извинение ако съм те накарала да се почувстваш дискриминиран, но съвсем сериозно, без грам ирония, прегръщам те, защото в този момент точно така го почувствах! Иначе, кой, каквото иска да си мисли! Спокойна нощ ти пожелавам!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
