Обличаше най-новата си дреха,
избираше си път от цветове,
във залезите търсеше утеха
и носеше душата на дете!
Прощаваше се с мрачните си мисли,
изплиташе венец от светлина –
и ето, всичко става чисто,
умееше да вижда красота!
Понякога обаче, тя тъжеше
от мъката, заливаща света –
и дълго, дълго си мълчеше,
завръщайки се в дом от тишина!