Обличаше най-новата си дреха,
избираше си път от цветове,
във залезите търсеше утеха
и носеше душата на дете!
Прощаваше се с мрачните си мисли,
изплиташе венец от светлина –
и ето, всичко става чисто,
умееше да вижда красота!
Понякога обаче, тя тъжеше
от мъката, заливаща света –
и дълго, дълго си мълчеше,
завръщайки се в дом от тишина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
Първо да кажа, че твоите разсъждения относно прегръдката ме усмихнаха, но и същевременно ме накараха да се замисля! Та, какво да ти кажа, ако изпиташ необходимост, онази, човешката, която извира от душата, да "прегърнеш" някого, няма ред, няма мъже, няма жени... В конкретния случай ти дължа извинение ако съм те накарала да се почувстваш дискриминиран, но съвсем сериозно, без грам ирония, прегръщам те, защото в този момент точно така го почувствах! Иначе, кой, каквото иска да си мисли! Спокойна нощ ти пожелавам!
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
