11.11.2017 г., 17:41

Тя...

728 14 20

Обличаше най-новата си дреха,

избираше си път от цветове,

във залезите търсеше утеха

и носеше душата на дете!

 

Прощаваше се с мрачните си мисли,

изплиташе венец от светлина –

и ето, всичко става чисто,

умееше да вижда красота!

 

Понякога обаче, тя тъжеше

от мъката, заливаща света –

и дълго, дълго си мълчеше,

завръщайки се в дом от тишина!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет, Иване! Първо да кажа, че твоите разсъждения относно прегръдката ме усмихнаха, но и същевременно ме накараха да се замисля! Та, какво да ти кажа, ако изпиташ необходимост, онази, човешката, която извира от душата, да "прегърнеш" някого, няма ред, няма мъже, няма жени... В конкретния случай ти дължа извинение ако съм те накарала да се почувстваш дискриминиран, но съвсем сериозно, без грам ирония, прегръщам те, защото в този момент точно така го почувствах! Иначе, кой, каквото иска да си мисли! Спокойна нощ ти пожелавам!
  • Веси, прегръдка и от мен!
    Иване, за мен е чест да те приветствам на страничката си! Понякога душевното ми състояние е точно такова, но от сърце ти благодаря за пожеланието!
    Силве.....
  • Много добро!
  • Еха! Прекраснице... Прегръдки от мен!
  • Благодаря ви, приятели, Хари, Катя, Васе, Нина, Вили, Ели, Маргарита, Вел, Исмаиле, Любо, Иржи! Добрите ви думи винаги ме стоплят!
    Маргарита, ако се припознаваш в този стих, да, за теб е....
    Исмаиле, усмихна ме твоята проницателност!
    Иржи, може и аз да съм, с лирическата имаме доста общо, не знам, просто така го усетих!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...