Обличаше най-новата си дреха,
избираше си път от цветове,
във залезите търсеше утеха
и носеше душата на дете!
Прощаваше се с мрачните си мисли,
изплиташе венец от светлина –
и ето, всичко става чисто,
умееше да вижда красота!
Понякога обаче, тя тъжеше
от мъката, заливаща света –
и дълго, дълго си мълчеше,
завръщайки се в дом от тишина!
© Руми All rights reserved.
Първо да кажа, че твоите разсъждения относно прегръдката ме усмихнаха, но и същевременно ме накараха да се замисля! Та, какво да ти кажа, ако изпиташ необходимост, онази, човешката, която извира от душата, да "прегърнеш" някого, няма ред, няма мъже, няма жени... В конкретния случай ти дължа извинение ако съм те накарала да се почувстваш дискриминиран, но съвсем сериозно, без грам ирония, прегръщам те, защото в този момент точно така го почувствах! Иначе, кой, каквото иска да си мисли! Спокойна нощ ти пожелавам!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
