Обличаше най-новата си дреха,
избираше си път от цветове,
във залезите търсеше утеха
и носеше душата на дете!
Прощаваше се с мрачните си мисли,
изплиташе венец от светлина –
и ето, всичко става чисто,
умееше да вижда красота!
Понякога обаче, тя тъжеше
от мъката, заливаща света –
и дълго, дълго си мълчеше,
завръщайки се в дом от тишина!
© Руми All rights reserved.
Първо да кажа, че твоите разсъждения относно прегръдката ме усмихнаха, но и същевременно ме накараха да се замисля! Та, какво да ти кажа, ако изпиташ необходимост, онази, човешката, която извира от душата, да "прегърнеш" някого, няма ред, няма мъже, няма жени... В конкретния случай ти дължа извинение ако съм те накарала да се почувстваш дискриминиран, но съвсем сериозно, без грам ирония, прегръщам те, защото в този момент точно така го почувствах! Иначе, кой, каквото иска да си мисли! Спокойна нощ ти пожелавам!
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
