Тя
Аз живея, копнея
и с нея
се смея,
когато щурее душата ми.
Като ято врабци,
като златни венци,
се белее светът на
мечтата ми.
Тя умее да грее
и пее в зорите,
които танцуват танго̀.
Тя е фея, която милее
сплетнѝте да станат
красиво
добро.
Из ведро се изля
и се плисна в очите.
Тя остави дълбока следа.
Завладя ме жена свобода,
а звездите не забравят
къде си сега.
Любовта ни крепи!
Тя е есенна песен!
Любовта ни насочва
напред!
Ти си плахият ангел
небесен...
Аз съм твоят чудесен
поет...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
Чудесен поет си, ама отвсякъде.
