May 20, 2020, 11:40 AM

Тя

  Poetry » Love
1.1K 2 5

Аз живея, копнея
и с нея
се смея,
когато щурее душата ми.
Като ято врабци,
като златни венци,
се белее светът на
мечтата ми.

 

Тя умее да грее
и пее в зорите,
които танцуват танго̀.
Тя е фея, която милее
сплетнѝте да станат
красиво
добро.

 

Из ведро се изля
и се плисна в очите.
Тя остави дълбока следа.
Завладя ме жена свобода,
а звездите не забравят
къде си сега.

 

Любовта ни крепи!
Тя е есенна песен!
Любовта ни насочва
напред!
Ти си плахият ангел
небесен...
Аз съм твоят чудесен
поет...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...