Хората пеят песни за това
как се заражда тя, ей така, в самота.
Описват я като чудо, желание диво... красота,
а ти как ме описа, като вещица зла?
Краде сърца тя, без страх и тревога,
и за срещи е винаги готова.
Желае, гори, не винаги в радост вилнее!
Тревога я кори, коя е тя,
че да разбива нечии сърца?
Коя е тя, се пита света,
а ти отговор имаш ли, кажи го сега!
Омагьосва души, гори ги, мъчи ги до зори!
Разтреперва тела, само когато е сама.
А видят ли я с теб,
страхливо привеждат глава.
Но никой не знае коя е тя?
© Христиана Нешева Все права защищены