7 окт. 2008 г., 17:10

Тя бе мадам

923 0 9

С миналото можеш да се простиш, но то с теб... никога!

 

Тя бе мадам от първа класа,

навремето избраха я за „Мис",

принцеса беше два-три часа,

изпълнила пореден свой каприз.

 

Обличаха я в скъпи тоалети,

преспиваше в хотели "пет звезди",

със политици, бизнесмени и барети,

със всеки, който имаше пари...

 

Изтекоха годините като вода,

прииска ú се малко да почине,

на себе си тя честно обеща,

че ще избяга или ще загине.

 

Какво се случи? Ясно. Не успя!

С миналото лесно се прощава,

но щом отключиш забранената врата,

със тебе то завинаги остава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
    Привет от мен,мила Ани
  • Благодаря, на всички! Радвам се, че виждам хора, които не са се отбивали при мен до сегаБлагодаря!!!
  • И идва ден на равносметка, всеки ще се замисли...Поздрави,стихът ми хареса!
  • Аз пък колко знам такиваааа - няма дави кажа!!!Ама всяка си носи кръста!!!Поздрави от мен
  • и аз се сещам за такава.Не знам дали говорим за една и съща.
    Хареса ми много!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...