Човек (Анна Станоева)
190 4963
7 окт. 2008 г., 17:10

Тя бе мадам 

  Поэзия » Философская
715 0 9

С миналото можеш да се простиш, но то с теб... никога!

 

Тя бе мадам от първа класа,

навремето избраха я за „Мис",

принцеса беше два-три часа,

изпълнила пореден свой каприз.

 

Обличаха я в скъпи тоалети,

преспиваше в хотели "пет звезди",

със политици, бизнесмени и барети,

със всеки, който имаше пари...

 

Изтекоха годините като вода,

прииска ú се малко да почине,

на себе си тя честно обеща,

че ще избяга или ще загине.

 

Какво се случи? Ясно. Не успя!

С миналото лесно се прощава,

но щом отключиш забранената врата,

със тебе то завинаги остава.

© Анна Станоева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
    Привет от мен,мила Ани
  • Благодаря, на всички! Радвам се, че виждам хора, които не са се отбивали при мен до сегаБлагодаря!!!
  • И идва ден на равносметка, всеки ще се замисли...Поздрави,стихът ми хареса!
  • Аз пък колко знам такиваааа - няма дави кажа!!!Ама всяка си носи кръста!!!Поздрави от мен
  • и аз се сещам за такава.Не знам дали говорим за една и съща.
    Хареса ми много!
  • Ани, знаеш ли, че познавам такава?
    Е, не беше Мадам, нито Мис, но бе от контингента!
    Уж щеше да спре, зарече се, но... не успя!
    И още е част от него!

    Поздравявам те!
  • Ани...в десетката!
  • Леле, Ани, разби ме!
    Нямам думи!
  • Трябва ли да се страхуваме от миналото?...Накара ме много сериозно да се замисля..Прескрасен стих!
Предложения
: ??:??