7.10.2008 г., 17:10

Тя бе мадам

920 0 9

С миналото можеш да се простиш, но то с теб... никога!

 

Тя бе мадам от първа класа,

навремето избраха я за „Мис",

принцеса беше два-три часа,

изпълнила пореден свой каприз.

 

Обличаха я в скъпи тоалети,

преспиваше в хотели "пет звезди",

със политици, бизнесмени и барети,

със всеки, който имаше пари...

 

Изтекоха годините като вода,

прииска ú се малко да почине,

на себе си тя честно обеща,

че ще избяга или ще загине.

 

Какво се случи? Ясно. Не успя!

С миналото лесно се прощава,

но щом отключиш забранената врата,

със тебе то завинаги остава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
    Привет от мен,мила Ани
  • Благодаря, на всички! Радвам се, че виждам хора, които не са се отбивали при мен до сегаБлагодаря!!!
  • И идва ден на равносметка, всеки ще се замисли...Поздрави,стихът ми хареса!
  • Аз пък колко знам такиваааа - няма дави кажа!!!Ама всяка си носи кръста!!!Поздрави от мен
  • и аз се сещам за такава.Не знам дали говорим за една и съща.
    Хареса ми много!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...