Тя бе мадам
С миналото можеш да се простиш, но то с теб... никога!
Тя бе мадам от първа класа,
навремето избраха я за „Мис",
принцеса беше два-три часа,
изпълнила пореден свой каприз.
Обличаха я в скъпи тоалети,
преспиваше в хотели "пет звезди",
със политици, бизнесмени и барети,
със всеки, който имаше пари...
Изтекоха годините като вода,
прииска ú се малко да почине,
на себе си тя честно обеща,
че ще избяга или ще загине.
Какво се случи? Ясно. Не успя!
С миналото лесно се прощава,
но щом отключиш забранената врата,
със тебе то завинаги остава.
© Анна Станоева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, на всички! Радвам се, че виждам хора, които не са се отбивали при мен до сега
Благодаря!!! -
И идва ден на равносметка, всеки ще се замисли...Поздрави,стихът ми хареса!
-
Аз пък колко знам такиваааа - няма дави кажа!!!Ама всяка си носи кръста!!!Поздрави от мен
-
и аз се сещам за такава.Не знам дали говорим за една и съща.
Хареса ми много! -
Ани, знаеш ли, че познавам такава?
Е, не беше Мадам, нито Мис, но бе от контингента!
Уж щеше да спре, зарече се, но... не успя!
И още е част от него!
Поздравявам те! -
Ани...в десетката!
-
Леле, Ани, разби ме!
Нямам думи! -
Трябва ли да се страхуваме от миналото?...Накара ме много сериозно да се замисля..Прескрасен стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Привет от мен,мила Ани