Тя е...
Тя е на тате принцесата в розово.
На младежа – трепетът непознат.
На мъжете чувството пролетно,
внесло в есента им свеж аромат.
Тя е непокорство! И болка отляво!
Укротена тръпка, опиващо вино!
Тя е съпругата – вярна или невярна
и майка любяща! Дордето е жива!
Тя не се плаши от своята възраст,
макар да е с лек грим и червило.
Не от суетност. Така се изплъзва
с ягодова усмивка от ежедневието сиво.
Не празнувайте нейните зейнали рани -
силата ѝ от векове вдъхновява поетите!
Самотата е лек след поредно па̀дане.
Тя изгаря и отново възкръсва от пепел!
Жената, която с теб преминава
от изгрев до залез и от пролет до зима,
твоето непорасло момиче… Жената!
Тя е! Стих вечен в житейската книга!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
